Когато наоколо е мрачно, бъди първият, който пали светлината.

Когато се случи несправедливост, бъди първият, който я заклеймява.

Когато нещо ти изглежда трудно, направи го въпреки това.

Когато животът те повали на земята, отвърни на удара.

Когато изглежда, че няма надежда, намери такава.

Когато се чувстваш изтощен до капка, недей да спиращ да вървиш напред.

Когато времената са безкомпромисни, опитай да бъдеш по-безкомпромисен.

Когато любовта те нарани, опитай да обичаш отново.

Когато някой е наранен, опитай се да му помогнеш да се оправи.

Когато някой е изгубен, помогни му да намери правилният път.

Когато приятел падне, бъди първият, който му подава ръка.

Когато пътя ти се пресече с този на някои други,  накарай ги да се усмихнат.

Когато се чувстваш страхотно, опитай се да накараш и някой друг да се чувства така.

Когато края на деня е близо, почувствай че и днес си дал най-доброто от себе си.

Бори се да бъдеш най-доброто, което можеш да си.  Във всеки един момент! Бори се да бъдеш!

„Пътя към върха„

И нека сърцата на врага да спрат,
с воля и душа прекършени на две.
И страх да блесне във вражите очи
и за скорошна победа извести.

И всеки шлем и щит са разрушени
и хиляди по хиляди мечтите разпилени
и нека до последната сълза пролята,
да влязат в сметките на рата.

И със всяка стъпка нова, пак звездите ще трептят.
И ще се превърнем ние в ужас слязъл на земята,
дорде вървим по пътя към върха.

„The Gambling Jack“

There is a gambler on the couch.

When he bites your bag, you “ouch”.

So better take him drink and vouch,

his dance with Jack O The Shadows.

Look at cards which fell apart,

maybe this could make you smart.

You shall bet and take the start,

of the fight with Jack O The Shadows.

Take the best from the bloody bet,

bluff, beware, and for the fear forget.

Coz this may lead you through the set,

to play with Jack O The Shadows.

Пояснение: „Jack O The Shadows“ е едно от имената на „Смъртта“.

Жената има интерес към вас…

Ако казва някои от следните неща:
- опитва се да наруши тишината с нещо от сорта на „ииии…”
- тя инициира контакт с теб
- попита те за името ти/възраста ти/етническа ти принадлежност/парфюма ти/нещо от дрехите ти
- когато омъжените жени постоянно говорят с теб, но никога не споменават съпругът си
- попита те дали си тръгваш, когато си сложиш някоя дреха или ръкавиците си

Ако направи някои от следните неща:
- играе с косата си, докато си говорите
- изпитва ревност когато споменеш друга жена
- инициира кино( докосване)
- направи контакт с очите и след това ти се усмихне
- когато тя докара нейната група приятели около твоята група приятели и продължава да се оглежда
- гледа те, докато си на дансинга
- езикът на тялото: когато извръща тялото си към теб, за да те гледа в лицето, когато говориш
- си сваля/слага пръстена/шапката без никой да я е провокирал или пък докосва някоя своя дреха
- краката й се преплетат с твоите
- тя се навежда леко към теб, докато говорите
- поглежда те, когато не гледаш към нея, и извръща поглед, когато погледнеш към нея
- разбърква ненужно напитката си( сок, кафе, фрапе и т.н.) със сламката или лъжичката си

Със сигурност ти е много навита, когато:
- сложи ръката си на твоят крак
- облизва устните си, когато разговаряте
- постоянно се опитва да ти привлече вниманието
- те хваща за чатала или задника
- гледа те както гладно куче гледа вечерята си
- взима телефона ти и без да си питал записва телефонният си номер
- те почерпи с питие
- целува те по врата

Тема за дискусия на статията: http://donjuancentre.com/index.php?showtopic=14113&pid=33525&st=0&#entry33525

Автор: Сотир Тилев – ExTended ( a.k.a. ItalianMike)

Индикатори за интерес от страна на жените – навита ли ви е мацката на бара, колежката, съседката? Как да разберете? Скоро ще поговорим за това…

Философията за изобилността – нещото, което ще ви донесе много по-добри резултати в свалките.

Как да победим реалноста? – статия за това как да станем такива, каквито винаги сме искали да бъдем.

Език на тялото за напреднали – как да подобрите драстично резултатите си в свалките, като подобрите едва няколко неща във вашето излъчване.

– О, Ранд – въздъхна Нинив и извърна очи. – Това, в което си се превърнал… в сърцето ти няма нищо друго освен гняв. Това ще те унищожи.

– Да – въздъхна той.

Тя го погледна стъписано

- Чудя се – заговори той и погледна към Мин – защо всички вие допускате, че съм твърде тъп, за да видя онова, което за вас е толкова очевидно. Да, тази твърдост ще ме унищожи. Знам.

- Тогава защо? – попита тя. – Защо не ни позволиш да ти помогнем?

Той вдигна очи – не към нея, а зареял поглед в нищото.

- Когато бях много млад – заговори тихо Ранд, – още съвсем дете всъщност, Трам ми разказа една история. За Драконовата планина. Тогава не знаех, че всъщност я е видял, нито че ме намерил там. Бях само едно овчарче и Драконовата планина, Тар Валон и Кемлин бяха почти митични места за мен. Той обаче ми разказа за нея – планина, толкова висока, че нашият Двоен Рог изглежда като джудже пред нея. Според разказите на Трам никой човек не се бил качвам на върха на Драконовата планина. Не защото било невъзможно – а защото изкачването до върха отнемало и последната трошица сила. Толкова висока била планината, че надвидането й изисквало борба, която те изцежда напълно.

Замълча

- И? – попита Нинив.

Той я погледна.

- Не разбираш ли? Никой не изкачвал планината, защото ако го направел, нямало да му останат сили за връщането. Планинар можел да я надвие, да стигне до върха, да види онова, което никой друг не може да види. Но след това щял да умре. Най-силните и най-благоразумните пътешественици знаели това. Затова н иикога не я изкачвали. Винаги го искали, но чакали, отлагали това пътуване за друг ден. Защото знаели, че ще е последното им.

-  Но това е само приказка – каза Нинив. – Легенда.

- Точно това съм аз – каза Ранд. – Приказка. Легенда. Да се разказва на децата след години, да се шепне. – Поклати глава. – Понякога не можеш да се върнеш. Трябва да продължиш. И понякога знаеш, че това изкачване е последното ти.

- Всички вие твърдите, че съм станал прекалено твърд, че неизбежно ще се прекърша, ако продължа така. Но допускате, че от мен трябва да остане нещо, което да продължи. Че трябва да сляза от планината, след като достигна върха. – Погледна я. – Това е ключът, Нинив. Вече го разбирам. Аз няма да преживея това, тъй че не е нужно да се безпокоя какво би могло да стане с мен след Последната битка. Не е нужно да затаявам, не е нужно да спасявам нищо от тази моя пребита душа. Зная, че ще умра. Онези, на които им се иска да съм по-мек, готов да се огъва, не могат да приемат онова, което ще стане с мен. – Погледна отново Мин. Нинив много пъти беше виждала обич в очите му, когато погледнеше към Мин, но този път бяха празни. Безчувствени, на също толкова безчувствено лице.

- Може да намерим начин, Ранд – каза Нинив. – Разбира се, че има начин да победиш, но и да останеш жив.

- Не – изръмжа той тихо. – Не ме изкушавай отново да тръгна по този път. Той води само до болка, Нинив. Аз… Мислех си да оставя нещо след себе си, което да помогне на света да оцелее след смъртта ми, но това бе само борба да продължа да живея. Не мога да си позволя този лукс. Ще изкача проклетата планина и ще видя слънцето. Всички вие ще се оправяте с това, което ще последва. Така трябва да бъде.

Тя отвори уста, за да възрази отново, но той я изгледа рязко.

- Така трябва да бъде, Нинив. Тази нощ се справи добре. Спести на всички ни голяма неприятност.

- Направих го, за да спечеля доверието ти.

Ранд само кимна.

- Ти го имаш, Нинив. Вярвам ти толкова, колкото е възможно да вярвам на някого. Може би повече, отколкото на мнозина други. Ти смяташ, че знаеш какво е най-доброто за мен, въпреки собствените ми желания, и това е нещо, което мога да приема. Разликата между теб и Кацуан е в това, че ти наистина държиш на мен. Тя държи само на мястото ми в плановете си. Иска да съм част от Последната битка. Ти искаш да живея. Заради това имаш благодарностите ми. Мечтай заради мен, Нинив. Мечтай за неща, за които аз вече не мога.

Той понесе Мин към вратата.

- Първо ще се оправим със сеанчнците.

И излезе.

Отново я беше изненадал. Беше все същият упорит глупак, но с изненадващо разбиране за себе си. Как можеше човек да разбира толкова много и все пак да е такъв невежа?

И защо не можеше да измисли някакъв аргумент срещу онова, което бе казал. Защо не можеше да се накара да му изкрещи, че не е прав. Винаги имаше надежда. Като предаваше най-важното чувство, той можеше да е станал силен, но рискуваше да изгуби всякакво основание да се интересува от изхода на битките си.

Но незнайно защо не можеше да намери думи, с които да му възрази.

***

Задуха вятър. Ранд стоеше не върха на света. Запридането за Въздух и Огън бе разтопило снега около него и бе оголило нащърбената сиво-черна скала. Върхът бе като счупен нокът, щръкнал в небето, а Ранд седеше отгоре му. Доколкото можеше да прецени това беше самият връх на Драконовата планина. Може би най-високата точка на света.

Все още държеше Извора. Не смееше да го пусне. Последният път, когато бе посегнал към него, бе най-лошият, който помнеше, и той се страхуваше, че гаденето ще го съкроши, ако опита отново.

Беше тук от часове. И въпреки това не изпитваше умора. Взираше се в тер-ангреала и мислеше.

Какво беше той? Какво беше Прероденият Дракон? Символ? Жертвоприношение? Меч, предназначен да унищожава. Засланяща ръка, предназначена да унищожава.

Кукла, която играе роля, отново и отново?

Изпитваше гняв. Гняв към света, гняв към Шарката, гняв към Създателя, оставил хората да се борят срещу Тъмния без никаква насока. Какво право имаше който и да е от тях да иска живота му?

Добре. Ранд им беше предложил живота си. Много време му беше трябвало, докато приеме своята смърт, но беше сключил своя мир. Не стигаше ли това? Длъжен ли бе да изпитва болка до самият край?

Беше си мислел, че ако стане достатъчно твърд, това ще отнеме болката. Ако не можеше да чувства, няма да може да го боли.

Разбираше какво се иска от него и се беше променил по начин, който смяташе за нужен. Тези промени трябваше да го опазят да не рухне. Да умре, за да защити хора, които не познава? Избрал да спаси човевчеството? Избрал да спази пророчествата? Избрал да принуди кралства да се обединят зад него, да унищожи онези, които откажеха да го слушат? Избрал да причини смертта на хиляди, които се бият от негово име, да трупа душите им на раменете си, бреме, което трябва да понесе. Кой човек можеше да направи тези неща и да съхрани разума си? Единственият начин, които бе видял, бе да откъсне чувствата си и да се превърне в куендияр.

Но се беше провалил. Не беше успял да откъсне чувствата си от себе си. Гласът вътре в него бе толкова малък, но го бодеше като игла и оставяше малки дупки в сърцето му. И най-малките дупки обаче щяха да пуснат кръвта да изтече. Тези дупки щяха да го изцедят докрай.

Тихия глас го нямаше. Беше изчезнал, когато бе хвърлил Трам на пода и едва не го беше убил. Без този глас смееше ли Ранд да продължи? Ако това бе последната останка от старият Ранд – Ранд, който вярваше, че знае какво е добро и какво е зло – какво тогава означаваше мълчанието?

Ранд взе ключа за достъп и се изправи, ботушите изскърцаха в камъка.

- А ако не искам Шарката да продължи? – изкрещя той. Прситъпи до самия ръб на скалата, притиснал ключа за достъп до гърдите си.

- Живеем един и същи живот! – изрева той. – Отново и отново. Правим същите грешки. Кралствата са същите глупави неща. Владетели провалят поданиците си всеки път. Хората продължават да нараняват и мразят, да мрат и да убиват.

- А ако реша, че всичко това е безсмислено? – извика Ранд с гръмкия глас на властелин.  – Ако не искам да продължи да се върти? Живеем своя живот от кръвта на други! Тези други остават забравени. Каква полза, ако всичко, което знаем, ще изчезне. Велики дела или велики трагедии, всички те са безсмислени! Ще се превърнат в легенди, легендите ще бъдат забравени и после всичко отново ще започне отначало!

Ключът за достъп засия в ръцете му. Облаците горе станаха сякаш още по-тъмни.

Гневът на Ранд запулсира в ритъма на сърцето му,настойчив да изригне на воля.

- Ако той е прав? – изрева Ранд. – Ако е по-добре всичко това да свърши? А ако Светлината през цялото време е била лъжа, ако всичко това е само едно наказание? Живеем отново и отново, вехнем и умираме, пленени в един и същи капан. Трябва ли да бъдем изтезавани вечно?

Силата се вля в него като порой, като бушуващи вълни, изъплващи нов океан. Ранд се пробуди за живот, засиял в блясъка на сайдин и безразличен към това, че всички мъже по света, владеещи Силата, щяха да видят. Засия от мощта и като слънце за света долу.

- ВСИЧКО ТОВА Е БЕЗСМИСЛЕНО!

Затворил очи извличаше още и още сила. Само два пъти досега се беше чувствал така. Веднъж, когато бе причистил сайдин. Веднъж, когато бе създал тази планина.

А след това извлече още.

Знаеше, че още сила ще го унищожи. Престанал беше да се безпокои. Гневът, който се беше трупал в него с години, най-сетне изригна на воля, неподвластен на никого и нищо и неустоим. Луз Терин бе имал право да сътвори Драконовата планина. Само че не бе стигнал достатъчно далече.

Луз Терин бе направил грешка. Беше умрял, но беше оставил света жив, наранен и куцукащ напред. Оставил беше Колелото на Времето все така да се обръща и върти, да носи развалата от тленността и да връща всичко отново. Не можеше да го избегне. Не и без да сложи край на всичко.

- Защо? – прощепна Ранд на вихрещите се ветрове. Силата в него бе достатъчно голяма, за да разнищи самата Шарка и да донесе сетен мир.

- Защо трябва да правим това отново? – прошепна той. – Вече съм се провалил.  Защо трябва да ме караш да преживея това отново?

Защо? Защо трябваше да правят това отново и отново? Светът не можеше да му даде отговор.

Вдигна високо ръце: проводник на мощ и енергия.

Въплъщение на смърт и унищожение. Щеше да сложи край на това. Да сложи край на всичко и да остави хората най-сетне да отдъхнат от страданията си.

Да ги освободи от гнета да живеят отново и отново. Защо? Защо Създателят им бе причинил това? Защо?

„Защо живеем отново!” – попита внезапно Луз Терин. Гласът му бе ясен и кристално чист.

„Да – прошепна Ранд умолително. – Кажи ми. Защо?”

„Може би… – отвърна Луз Терин стъписващо ясно, без дори нотка на лудост в гласа. Заговори тихо, благоговейно. –Защо? Може да е… Може да е за да имаме втори шанс”.

Ранд се смрази. Ветровете се сблъскваха в него, но той им беше неподвластен. Силата в него се поколеба като брадвата на палач, затреперила над вратът на осъдения. „Може да нямаш право да избираш задълженията, които ти се дават – прошепна в ума му гласът на Трам, далечен спомен. – Но можеш да избереш защо ги изпълняваш”.

Защо, Ранд? Защо отиваш на битка? Какъв е смисълът?

Защо?

Всичко бе затихнало. Дори и бурята, с ветровете, с грохота на мълниите.

Всичко бе тихо.

„Защо? – помисли си Ранд в почуда. – Защото всеки път, когато живеем, обикваме отново”.

Това беше отговорът. Всичко го връхлетя: животи изживени, грешки направени, любов, променяла всичко. Целият свят видя в умствения си взор, огрян от сиянието в ръката му. Спомни си животи, стотици, хиляди, проточени назад в безкрайността. Спомни си любов и мир, радост и надежда.

И в този миг го озари нещо удивително. За това се бореше. За това живееше отново и това бе отговорът на въпроса на Трам. „Боря се, защото последният път се провалих. Боря се, защото искам да поправя онова, което сгреших.

Този път искам да го направя добре”.

Ранд насочи собствената си мощ срещу ключът за достъп. Стовари я върху върху него, за да го пръсне като в шепите на гиганд.

Чедал Кал се вздриви.

Силата угасна.

Бурята секна.

Ранд отвори очи за първи път като че ли от безкрайно много време. Знаеше някак, че никога вече няма да чуе гласа на Луз Терин в главата си. Защото те не бяха двама души. И никога не са били.

Огледа света под нозете си. Облаците горе най-сетне се бяха разкъсали, макар и само в зенита. Сумракът се разкъса и слънцето се показа, увиснало точно над него.

Ранд вдигна очи към него и се усмихна. И най-сетне от гърлото му изригна смях: дълбок, ясен и чист.

Твърде дълго не се беше смял.

/ Колелото на Времето – книга 12-та/

Сотир Тилев – ExTended /a.k.a. ItalianMike/

Винаги казвайте по-малко, отколкото е нужно

Обяснение на закона: Когато се опитвате да впечатлите другите с думи, колкото повече казвате, толкова по-елементарни изглеждате и толкова по-малко контрол имате над ситуацията. Дори да казвате нещо банално, то ще изглежда оригинално, ако го кажете така, че да звучи двусмислено, с отворен край или по-загадъчно. Могъщите хора впечатляват и плашат другите, като казват по-малко. Колкото повече говорите, толкова е по-голям шансът да кажете нещо глупаво.

Същност на закона: Могъществото в много случаи се определя от излъчването на човек, от това каква роля е избрал да играе, и когато казвате по-малко, отколкото е нужно, неизбежно в очите на другите изглеждате по-велики и по-могъщи, отколко всъщност сте. Мълчание ви ще накара другите да се чувстват несигурни. Хората с машини на интерпретацията и обясненията, те имат огромна нужда да знаят какво мислите. Когато контролирате внимателно това, което издавате, другите не могат да разгадят намеренията ви, или смисълът който влагате в думите си.

Кратките ви отговори и тишината, ще ги накарат да бъдат по-отбранително настроени, и те ще започнат да подскачат от тема на тема, нервно запълвайки тишината с всякакъв род коментари, а това ще ви предостави ценна информация за тях, както и за техните слабости. Те ще напуснат срещата в вас, с мисълта че са били ограбени, и когато се приберат у дома ще премислят всяка ваша дума. Колкото повече хората се замислят над оскъдните ви коментари, толкова повече мощ ви дава това. Да се казва по-малко не е стратегия, предназначени само за кралете и благородниците. В повечето сфери на живота колкото по-малко казвате, толкова по-проницателни и мистериозни ще изглеждате. Когато казвате по-малко отколкото е нужно, вие изграждате визия за значимост и мощ. Също така, колкото по-малко казвате, толкова е по-малък шансът да кажете нещо глупаво.

Научете този урок: Щом веднъж думите напуснат устата ви, не можете да си ги върнете обратно. Така че ги дръжте под контрол. Бъдете внимателни и със сарказмът: Моментното удоволствие което ще изпитате, от ударът по другите, няма да струва цената, която ще платите.

Образ: „Оракулът от Делфи” – Когато посетителите поискали съвет от Оракулът, той произнасял няколко еднигматични думи, които изглеждали важни и изпълнени със смисъл. Никой не нарушавал това, което кажел Оракулът – думите му имали власт над живота и смъртта.

Авторитетно мнение: „Никога не започвай да мърдаш устните и езикът ти, преди по-нисшестоящите от теб да го направят. Колкото по-дълго пазя тишина, толкова по-бързо другите мърдат устните и зъбите си. Когато те мърдат устните и зъбите си, аз мога да разбера техните истински намерения. Ако по-висшия не е мистериозен, подчинение ще намерят начин да взимат и да взимат.” Хан-Фей-Тзу 3-ти век П.Х.

Съвети: Има моменти, когато е неразумно да бъдеш мълчалив. Тишината може да увеличи подозренията и несигурноста, особено във вашите шефове. Неясноста и двусмисленоста могат да ви докарат до положение, в което не сте мислели, че ще попаднете. Така че мълчанието и казването на по-малко, отколкото е нужно, трябва да бъдат упражнявани внимателно, и в правилните ситуации. Понякога е разумно да играете роля на глупак, защото никой освен вас няма да подозира, че сте по-умни отколкото се представяте, може би дори по-умни от самите тях. Всеки ше ви слуша как говорите и говорите, и никой няма да заподозре, че сте нещо много повече от глупак, и това говорене е част от плана ви.

Понякога можете да използване прекаленото говорене като стратегия, с която да прикриете целите си. Колкото повече говорите, толкова по-малко подозрителни ще са към вас хората. Многословието не се възприема като хитро и манипулативно, а като безполезно и наивно. Това е начинът по който стратегията за мълчание може да бъде преобърната, за да помогне в преследването на мощта: Като говорите повече, отколкото е необходимо и изгледате по-слаби и глупави, отколкото сте, можете да плетете мрежите си с по-голяма лекота.

Линк към темата за обсъждане на статията: http://donjuancentre.com/index.php?showtopic=14107

Сотир Тилев – ExTended /a.k.a. ItalianMike/

Прикривайте целите си

Обяснение на закона:
Дръжте хората извън равновесие и на тъмно, като никога не разкривате целта вложена зад действията ви. Ако не знаят към какво сте се прицелили, те немогат да подхотвят защитата си. Прекарайте хората достатъчно надалеч по грешният път, загърнете ги в достатъчно гъста мъгла и в моментът, в който осъзнаят намеренията и целите ви, ще бъде твърде късно да противодействат.

Част Първа: Използвайте примамливи цели и привличащи вниманието знаци, за да разсее хората от следите ви.

Ако в някой момент от заблудата вашите жертви доловят и най-малкият намек за намеренията ви, всичко е загубено. Не им давайте шанс да усетят за какво се борите, към какво се стремите: Разсейте ги от следите си, като им подхвърляте грешни знаци, които да ги заблудят. Използвайте фалшива искреност, изпращайте двусмислени сигнали, дайте им грешни следи за това към какво се стремите. Неспособни да различат истинското от фалшивото, те не могат да се досетят какви са целите ви.

Част Втора: Използвайте мъгливи завеси, за да замаскирате действията си.

Заблудата винаги е най-добрата стратегия, но добрата заблуда се нуждае от мъгла, която да я обгърне и да отвлече хорските умове от истинските ви цели. Невъзмутимата външност – като неразгадаемо покер лице – често се оказва перфектната маска, скриваща намеренията ви зад комфорт и познатост. Ако водите жертвите си за носа по един и същи път, те няма да се усетят, ако този път сте заложили капан на пътя, докато не попаднат в клопката.

Същност на закона: Ако смятата, че измамниците са колоритни личности, които действат с помоща на сложни лъжи и гръмки приказки, лъжете се. Най-добрите измамници са невузмутими и незабележими хора, които не привличат внимание към себе си. Те знаят, че екстравагантните думи и жестове веднага пораждат подозрение. Вместо това те обгръщат жертвата си в познатото, в баналното, в безобидното.

След като вече си приспали жертвата си с обичайните ви действия, те няма да усетят измамата, която се подготвя зад гърба им. Това приозхожда от една проста истина: хората могат да се концентрират само в едно нещо едновременно. За тях е трудно да си представят, че спокойният и безобиден човек, с който се занимават с момента, може да крои нещо друго. Колкото по-обичайно действате с жертвите си, толкова по-невнимателна ще стават те и лесно ще пападнат в капана.

Най-лесният начин да заблудите хората е като владее изражението си. Зад невъзмутимото, неразгадаемо лице, могат да бъдат планирани всякакви неща, без да бъде издаден и най-малък намек за това.

Друг начин за отвличане на вниманието е моделът на поведение. Установяването на серия от действия, които ще изкушат жертвата ви да вярва, че ще продължите по същият начин. Обичайното ни поведение се дължи на психологическото ни устройво, или поне в това искаме да вярваме. Така че чрез такъв модел на повдение можете да заблудите противникът ви да очаква точно обратното на това, което ще направите.

Друг също така ефективен метод за заблуда е тенденцията да се възприемат лъжливите роли на хората за реалност. Трикът е прост: Колкото повече изпъквате в социалната група, толкова по-силно ще е убеждението на околните, че принадлежите към нея. Изпъкването е най-добрият начин да се вмъкнете в дадена социална група. Колкото по-добре го правите, толкова по-неразгадаеми са намеренията ви за тези хора.

Образ: Овчата кожа – Овцата никога не мародерства, овцата никога не заблуждава, овцата е изключително тъпа и податлива на външно влияние. В овча кожа на гърба, лисицата може да стигне безпрепятствено до кокошарника.

Авторитетно мнение: „Чували ли сте някога за пълководец, който е решил да изненада вражеска цитадела, като им сподели плана си? Замаскирайте целите си и скрийте напредъкът си; не оставяйте хората да разберат плановете ви, преди да е станало невъзможно да им се противопоставят, преди битката да е свършила. Осигурете си победата още преди да сте обявили войната. С две думи – имиритайте пълководците, за чиите истински планове са знаели само държавите, вече унищожени от тях.” Ninon De Lenclos ( 1623-1706г.)

Съвети: Никакви димни завеси, примамващи знаци, фалшива искреност или какъвто и да е друг заблуждаващ подход ще успее, ако сте изградили репутация на измамник. Колкото повече години сте преживяли и колкото повече успиехи постигнете, толкова по-трудно ще става да прикривате дарбата ви за манипулиране. Така че в такива ситуации е по-добре да играете ролята на разкаяният мошенник. Така не само че ще бъдете поздравен за прямотата си, но възхитително и странно да пръв поглед, ще можете да продължите своите измамни стратегии.

И накрая – въпреки че е по-разумно да използвате маската на познатото и неразгадаемо лице, за да прикривате намеренията си, понякога цветитите, изпъкващи жестове са по-подходящи, за да заблудите противникът си. Спектакълът, който ще породят тези жестове, е страхотна стратегия за манипулиране, но само временно, защото този вид поведение бързо уморява хората и ги прави предпазливи, което евентуално може да доведе до провалът ви. Докато неразгаемите хора, които излъчват познатост, обичайност, спокойствие, могат да заблуждават хората по този начин безкрайно, без да породят подозрения и да изглеждат неискрени. Така че цветистата маска трябва да бъде използвана внимателно, само в подходящи случаи.

Линк към темата за обсъждане на статията: http://donjuancentre.com/index.php?showtopic=14107

Сотир Тилев – ExTended / a.k.a. ItalianMike/

Лесно е човек да придобие популярност. Трудно е да си върнеш увежението на другите, което си изгубил. Това е вярно както за мъжете, така и за жените.

Понякога можете да опитате да се помирите с лошото момче на групата или да правите това, което е модерно, или популярно, за да бъдете приет в даден социален кръг, но истината е, че по този начин правите пропаста между вас и групата, още по-голяма. Един коментар на Дейвид Де Анджело по темата е много правилен. Той твърди, че понякога се опитваме да „разменяме статуса си за приемане и удобряване от групата”( всички сме попадали в този капан). Познавам много хора хора, които са популярни, но са много далеч от местата, даващи някакво влияние в този социален кръг. Точно мъжете, които стоят на местата даващи влияние в групата, най-често излизат с най-многото и най-готини жени в групата.

Това не означава да се превърнете в глупакът, който прекалено силно се опитва да си спечели място на влияние, като се преструва на лидер. Това ще ви даде срещуположното на уважението също толкова бързо, колкото ако се опитвате да се впишете в групата, като правите популярни неща. Можете много по-лесно да придобиете уважението на другите, дори без да се правите на лидер. Просто бъдете истински и действайте според своите намерения, без да бъдете неучтиви или прекалено твърди, към групата.

Тазо тема има потенциалът да набъбне до над десетина страници за в бъдеще, но засега просто запомнете златното правило за това как да изградите нов социален кръг:

Първо уважението, популярноста после. И когато станете добри в това, може да се борите и за двете наведнъж.

Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да спечелите уважение на околните:

1. Поставете строги граници между тях и вас.
2. Не давайте на хората повече уважение, отколкото са си заслужили.
3. Трябва да бъдете честни на всяка цена.
4. Трябва да бъдете автентични, да бъдете себе си, на всяка цена. ( Подяволите това, което другите ще си помислят!)
5. Изпъквайте чрез дела, не чрез думи.
6. Трябва да имате нагласа на изобилие към всичко! Това означава да не се заблуждавате, че на света има малко възможности. Напротив – от хубавите чувства, от богатствата, от жените и всичко друго има по много. То е там и ви чака и само трябва да се пресегнете, за да го имате. Не се притеснявайте, ако с жената, която сваляте, нещата не потръгнат. Там има още милиони и милиони красиви, умни, забавни и подходящи за вас жени, които можете да свалите.
7. Хората трябва да заслужат вашата похвала. Вашите похвали са редки като Злато. Не трябва да хвалите никой, преди наистина да си го е заслужил.
8. Никога не бъдете завистливи! ( прочетете още веднъж 6-тият съвет)
9. Смейте се само когато нещо наистина е смешно. ( не учтив, лицемерен смях, ). И все пак, никога не задържайте смехът си.
10. Действайте така, сякаш не се нуждаете от хорскоро удобрение.
11. Извинявайте се рядко, по този начин извинението ви ще значи много за околните.
12. Пазете добре тайните си. Защо да ги споделяте с хора, които нямат значение за вас?
13. Не пропилявайте важното си време с маловажни хора ( с хора, които са негативни, които само си намират оправдания).
14. Трябва да е трудно човек да стане близък с вас. Бъдете учтиви с всички, но не допускайте близо до себе си кой да е. Хората тряба да си заслужат да са близо до вас. „Бъдете учтив със всеки, но близък с малцина, и добре проверете тези малцина, преди да им дадете доверието си. Истинското приятелство е като цвете, което расте бавно и първо трябва да се пребори с несгодите, за да поникне и да се насочи към небесата” Джордж Вашингтон.
15. Вашето време е безценно. Не оставяйте хората да омаловажават времет ви и да очакват вие да уважавате тяхното.
16. Не търсете съвет от слабите. Най-добре изобщо не търсете съвет, освен от хората, които живеят живота, който вие бихте искали да живеете.
17. Никога не се облягайте емоционално на други хора. ( Това е може би най-бързият начин да изгубите уважението на околните. Хората, които не са достатъчно самостоятелни и самоуверени, са отвратителни! ). Това не означава, че не можете да поискате услуга или съвет. Това означава, че не трябва да сте емоциаонално слаб и че не се нуждаете от чуждото удобрение, за да се чувствате добре.
18. Никога не се отказвайте от вярванията, ценностите и чувството си за хумор, за да получите одобрение от околните. ( прочетете това още 100 пъти, защото това е най-важният съвет. Всеки път, когато съм прегазвал това правило, съм се мразел след това! Всеки път, когато някой друг около мен е погазвал това правило, съм го мразел заради това!).
19. Не трябва да имате проблеми с това да се бъзикате, да дразните, да омаловажвате и да преценявате хората, които се имат за много важни, защото вие не ги смятате за такива. За вас те са просто хора. Хора със силни или със слаби характери.
20. И още един от любимите ми цитати на Дейвид Де Анджело „Научете се да казвате ‘НЕ’. Също така не правете проблем, когато на вас ви кажат ‘НЕ’.”

Ако ще нагазвате в блатото, дръжте ръцете си над водата.

Линк към темата на статията: http://donjuancentre.com/index.php?showtopic=14110

Сотир Тилев – ExTended /a.k.a. ItalianMike/

- Чиста поезия, Мат – отвърна Талманес, докато тъпчеше табак в лулата си.

Високи борове ограждаха двете страни на каменното платно. Бяха извадили късмет, че бяха намерели този древен път, правен сигурно още преди Разрушението. Беше буренясал, камъните бяха разкъртени на много места, големи части от настилката просто… ами, просто ги нямаше.

Покрай пътя и между камъните бяха покарали малки борчета, миниатюрни копия на извисилите се зад тях бащи. Макар и разнебитено, планото беше широко, което беше добре. Мат водеше седем хиляди мъже, всички на коне, и бяха яздили здраво почти цяла неделя, откакто тръгнаха на път, след като върнаха Тюон в Ебу Дар.

- Да се разбереш с жена е невъзможно – продължи Мат, загледан напред. – Все едно да… Мм, да се разбереш с жена е все едно да седнеш на дружеска игра на зарове. Само че жената не ти признава основните проклети правила на играта. Мъж ще те мами – но ще го прави честно. Ще използва зарове с тежест, за да си помислиш, че губиш от лош шанс. И ако не си достатъчно умен да разбереш какво прави, значи може би заслужаваш да ти приберат парите. И толкова. Една жена обаче ще седне в същата тази игра, ще се усмихне и ще се направи уж, че ще играе. Само че като й дойде ред да хвърли, ще ти хвърли чифт нейни зарове, които са празни от всички шест страни. Нито една точка няма. Ще погледне, както й се е паднало, ще вдигне глава и ще каже „Явно спечелих”. Значи, ти ще се почешеш по главата и ще погледнеш заровете й. После ще вдигнеш очи към нея и пак ще погледнеш заровете. „Но на тия зарове няма никакви точки”, ще кажеш. „А, има, – ще каже тя. – И двата зара паднаха на едно”. „Точно това ти трябва, за да спечелиш”, ще кажеш ти. „Какво съвпадение”, ще ти отвърне тя и почва да събира монените. А ти ще седиш там и ще се чудиш какво става. И ще се сетиш нещо. Чифт единици не печели врътката! Не и след като ти си хвърлил шестица. Това означава, че тя е трябвало да хвърли двойки! И възбудено ще й кажеш как е трябвало да стоят нещата. Само че знаеш ли какво ще направи тя тогава?

- Престава си нямам, Мат – отвърна Талманес, захапа лулата и от чашката се закъдри струйка дим.

- Тогава тя ще се пресегне и ще забърше празните си зарове – каза Мат. А после, с най-невъзмутимо лице, ще каже: „Имаше малко прашец по заровете. Съвсем ясно се вижда, че всъщност ми се паднаха двойки!”. И ще го вярва! Ще го вярва, проклетницата!

- Невероятно – отрони Талманес.

- Само че това не е краят!

- Така и предполагах, Мат.

- И значи тя ти прибира всичките монети – рече Мат и показа с една ръка; другата остана върху ашандрея на седлото. – И тогава всяка друга жена в стаята ще дойде и ще я поздрави, че е хвърлила двойки! Колкото повече негодуваш, толкова повече проклети жени ще се включат в спора. За нула време ще си сам срещу много и всяка от тежи жени ще ти обяснява как на заровете ясно се виждат двойки и как ти всъщност трябва да престанеш да се държиш като дете. Всяка една проклета жени ще вижда две двойки! Всяка скромна женица, която е мразила твоята по рождение – откакто бабата на твоята жена е откраднала от бабата на другата жена рецептата за меденки, докато двете са били още моми, – тази жена също ще застане срещу теб.

- Нечестиви същества са, спор няма – каза Талманес унило. Таламанес рядко се усмихваше.

- Накрая – продължи Мат почти на себе си – ще си останал без никакви монети, с няколко списъка задачи за свършване и какви дрехи да обличаш, и главата те цепи. И седиш там, зяпнал масата, и почваш да се чудиш дали все пак на тия зарове няма двойки в края на краищата. Ако не за друго, то поне за да не се побъркаш съвсем. Това е да се разбереш с една жена, казвам ти.

- И ти го направи. Накрая.

- Не се майтапиш с мен, нали?

- Е, Мат! – каза кайренецът. – Знаеш, че никога не бих направил такова нещо.

- Толкова по-зле – измърмори Мат и го загледа подозрително. – Малко смях щеше да ми дойде добре.

/ Колелото на Времето – книга 12-та/

Сотир Тилев – ExTended /a.k.a. ItalianMike/

Първият в света блог, създаден от Сотир Тилев, вече е факт! Така че дано светът да се е подготвил за мен, защото аз идвам.

Сега няколко думи за мен… На тези, които ме познават, няма смисъл да им се обяснявам. За другите – аз съм човекът, познат под псевдонимите ExTended, ItalianMike, stillev и няколко други, всеки – по-чудат от предишния и дори по-безсмислен, макар много хора да си мислят, че това е нвъзможно. За нуждите на този блог ще се наричам Господарят на Хаоса, защото както всички знаем всяка система във Вселената се стреми към хаос, така че нека й помогнем и да играем по истинските правила на играта, които гласят „Няма правила и каквото и да направиш – трябва да си готов да си платиш цената.“

Та така, побрах си името на десет реда. Привидно невъзможно, но явно не съвсем. Сега нататък – през свободното си време обикновено пренасям 50-килограмови брашняни чували около света, защото обичам да пътувам. И с други работи се занимавам, но нека не занимавам вас с тях.

Общо взето добри дошли на хората, които искат да чуят нещо ново за характерът, за живота, за жените и за мъжете, и накрая, но не на последно място за мен самият – добре дошли! За другите също има „Добре дошли“